автор: Tedi_s

Една мъничка струйка очакване
във очите ми нежно трепти.
Тази пролет дойде неочаквано
и донесе ми смели мечти.

А мечтите са само хармония,
очертала брега след нощта.
Мое нежно, ранимо пристанище,
ще ме чакаш ли?
Не изчезвай в крайбрежна мъгла.

Пак изгрей във очите ми празнично -
с бели люляци, с жива вода ...
Аз отдавна съм само очакване
моя кораб да спре до брега.

Не потъвай отново в мечтите ми,
в този унес отдавна горя.
Просто спри. Моя пролет бъди.
Моя обич и моя съдба.