автор: veniamin

Защо ли започвам с червените рибки?
( В двора на храма валеше
пречистващо и прозрачно.)
През зимата рибките изпъкват
под коричката лед -
малки игриви отблясъци светлина,
и с красотата си топлят.

Тънки невидими нишки
изпълват пространството -
между върбата,
разголена сякаш е лято
и изпъстрените стени,
от които светиите тайнствено се усмихват;
между кръста на купола
и аязмото,
от което извира живот.

Нима е толкова трудно да се огледаме?
Нима е толкова трудно да повярваме?