автор: anaangelova

Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели. Децата шумно се смееха, говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строгу пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забалежки на събралите се непокорници.Стоеше в кабинета и се опитваше да решава кръстословици.

Всичко започна от един поглед.

В 10 В клас дойде нов ученик.Семейството му се бе преместило в града.
Вратата на класната стая се отволи.Учителката дипломатично покани момчето.
-Това е Иван. Идва он едно малко градче.Ще бъде част от този клас...
... Мълчание.Странно, е това мълчание, когато липсваше всеки ден, траеше около две минути.Часовникът се изуми.Времето за миг спря.
Гледаха го, разучавайки, а после-часът продължи , беше История.
Иван седна на чина, потърси в раницата тетрадката си и смело погледна наоколо.
Момичетата станаха малко по-шумни. Ежедневието леко се променяше. Сивото, тягостно ежедневие на децата, които не хаеха за образованието.То бе мащеха, товареха ги с куп ненужни уроци, домашни работи, уж за добро.Ала и на тях не им пукаше, поне на
повечето.Лили, с наведени очи, леко погледна към новодошлото момче.

Всичко започна с един поглед...

Очите им се засрещнаха, кафявото се сливаше със зеленото, устните сякаш нашепваха.
Иван я изгледа строго, насмешливо.После сякаш забрави за съществуването и.Уви!Обичта не знае граници, различното увлича, примамва те.
Момчето беше тема на разговорипрез целия ден. Иван бе строен, малко слаб, но жилав, висок, със зелени, пронизителни очи.
Семейстото му бе сравнително бедно, но гордосттаму беше голяма.
Отваряйки шкафчето си, на другия ден, остави няколко учебника, а когато го затваряше, я видя.Идваше отсреща със свои приятелки, те се смееха и разказваха истории.
Лили сякаш на пръв поглед замръзна, красивата и рокля на червени рози, огърлицата от злато, дългите, кафяви, спуснати коси, се подчиняваха на новодошлия.Лили беше красива, дългите и мигли / не използваше грим/ затрептяха и бузите и станаха алени.
Разминаха се, уж без да се гледат, но момчето сякаш се чувстваше като хипнотизирано.Но помнеше да беше виждал такава прелест в малкия град. Сърцето му туптеше по-силно, ала бързо се съвзеи тръгна към изхода. Трябваше да заведе баба си на лекар.
Виждаха се всеки ден, но не смееха да си проговорят. Червените устни разказваха вместо тях за любовта.
Момчето се опита да бъде приятел на този, до съседния чин. Иван беше умен и буден и онзи реши, че може да му е от полза в часовете и за домашните.Ива се казваше, дебеличък и мързелив.
Ето, че идваше най-накрая почивния ден и Иво го покани на купон.
Иван се опита да отблъсне предложението, до момента, в който разбра, че и Лили ще е там.Съгласи се.
Душата му търсеше покой.Беше спокоен, когато тя бе до него.Нямаше трудности, а раят беше толкова близо.
Музика, танци, миризма на парфюми, и отново музика....
Иван изпи две чаши с вино, а после седна на дивана. Виждаше я, там, при беседката, ухажвана, смееше се безгрижно и звънко.
Той тръгна настрани, в посока улицата, до телената мрежа,а фенерът отразяваше хубавите му очи.
Усети стъпки, леки, поривисти.
Беше тя.
–Ела при нас!-каза-Ела!
-Да дойда, аз? Но защо?...
Тя се засмя, смехът и бе ромон от река.
- За да се забавляваме заедно!
-Но аз не се забалявам с "други"!
-Така ли? Тогава..., ще остана при теб. Може ли?„
- Ами, ...разбира се,окей, остани...става...

Всичко започна от един поглед.

Целувката приласка нощта
Двама са повече от един.
Това е.