... ветрец ли чепка първите мъгли,
за мен ли в бяло пролетта се барна,
или се вейват твоите поли? –
из шеметните утрини на Варна,
морето ли из твоите коси
заплете светло снопче
морска пяна? –
и онемях! –
ти тъй красива си,
че аз си сипах винце отзарана,
наздраве, бяла утринна Жена! –
развей поли край мен със ветровете...
На Осми март светът е Светлина
във моята свенлива стиска цвете.