автор: rosy88

Трябва да се науча да пускам нещата
Така както се пуска корабче в реката.
Сгъвам го прилежно от лист хартия,
откъснат от тетрадка със стихове,
писани за момчето , в което бях влюбена
през лятото на далечната 1988 година.
Корабчето потегля малко неуверено,
люшва се леко и се скрива зад завоя.
Пожелавам му лек път, пожелавам му лек път
и някой ден гордо да нахлуе в морето!
Разбира се много по-вероятно е
малко след като се скри от погледа ми
плаването му да е приключило.
Мократа хартия натежава, мачтата клюмва,
буквите се размазват, трудно се чете,
корабче- мастилено се спуска към дъното,
трепери и започва да се разпада,
на все по- малки части, и по-малки части
докато не остане само водата,
прозрачна и чиста, същата като
тази, която се стича от очите ми.
Само, че с по-малко сол.