Три глътки вино само ми налей,
достатъчно, не я пълни до горе!
Отпивам за това, че жива съм и дишам,
щриховам пътя си трънлив, разгръщам.
Разплисквам цветове навсякъде,
без черното на злоба и омраза.
И кимам винаги със :Добър ден,но,
хората все бързат си за някъде.
Глътка пак, че се издигам
ей там, , нагоре към звездите
и вплитам се в лъчите им понякога,
люлеят ме,вълшебно е , политам!
Последна глътчица, че си до мене,
нар, упойващо, омилкващо надвесен,
под сянката ти нека да се скрия,
в обвивката ти ще се свия
и нека още пия, пия!