автор: Oldman

Днес я гледам баба Недка -
във ръцете взела плетка,
кълбо прежда и плете.
На леглото дядо Петко
се опънал като бей.

Чете, вестника разлистил,
ту попържа, ту се смей.
И мърмори под носа си:
- Тези вече прекаляват!
- Вчерашните комунисти,
днес отново управляват.
Няма кой да ги очисти.
Провалиха таз държава!
Кат’ си умствено сакат
или нямаш занаят,
за да не умреш от глад
ставаш само за директор
или пък за депутат.
Туй е истина позната
и я знаят и децата.

- „Лици, опаци, наметка“
пък мърмори баба Недка.
- „Лици, опаци, наметка“,
- „лици, опаци, наметка“...
И разсейва дядо Петко.
Той, от вестника ядосан,
го захвърли настрани.
Тя му пречеше да вникне
в вътрешните новини.
И заяде баба Недка:
- Недке, много си неука,
я издразни дядо Петко.
- Да плетеш на една кука!
Вече стигнахме до там.
Да умре човек от срам!
Толкоз имаме пари.
Ще ти купя още три.
Ще плетеш на четри куки,
като някой госпожа.
Ти се мъчиш със една.
И така по-бавно става.
Виждаш, зима наближава.
И к’во толкова плетеш,
ако смея да попитам?

- „Плета на петела гащи“,
му се тросна баба Недка.
- Че защо пък са му гащи?
се учуди дядо Петко.
- Той си ходи все без гащи,
че е бъкан със хормони.
Виж кокошките как гони.
Не му стигат наш’те пет,
ами кара ги наред.
Гони чуждите кокошки.
Наши-чужди, няма прошка.

- Той на тебе се е метнал,
злобно баба Недка рече.
- Уж ми каза „Няма вече“,
пък пак чужди булки зяпаш.
- Ще заколиме мръсника.
А пък ти ще го излапаш!

- Ти, недей закача Петльо!
Петльо, аз го уважавам.
Той това го заслужава.
Даже малко му завиждам.
В него, право да си кажа,
младостта си сякаш виждам,
ѝ отвърна дядо Петко.

- Лици, опаци, наметка...
продължава баба Недка.
- Лици, опаци, наметка,
лици, опаци, наметка...

- Стига вече с тез наметки!
се ядоса дядо Петко.
- Каква беше тази плетка!
Вече ми дойде до гуша.
Чак призля ми, кат’ та слушам!

И ядосан си излезе
малко да се поразкърши.
Белким, баба Недка вземе,
че си плетката довърши.

- Ще отида в кафенето
си помисли дядо Петко.
- Там ще хвърлим някой табла
със адаша ми от Шабла.
Аз адаша си го знам -
сто процента ще е там.

Както мислеше, тъй стана -
всичко мина според плана:
Табла, после кафе пиха,
след туй всеки пътя хвана,
и така се разделиха.

Кат’ се върна дядо Петко
се направи на учуден:
С език цъка, като гледа:
- Тази пуста баба Неда
е оплела цяла педя!
- Че кога успя, бе Недке?
Преди малко аз излязах.
(Малко, малко, пет-шест часа).
- А бе Недке, как сколаса?
Недке, много си чевръста!
Как не ти се схвана кръста?!
- Като гледам баба Гичка,
оназ, нашата кумичка,
бавна като костенурка.
Ни вретено знай, ни хурка.
Мързелива е за двама.
Като нея друга няма!

Баба Недка кеф ѝ стана
но се прави на сърдита.
- Къде до нощѝте скита?,
уж сърдита го попита.
Прави се, че го гълчи,
ей тъй, просто за очи.

Дядо Петко си мълчи.
Хитър си е дядо Петко.
Той си прави други сметки -
че така е прегладнял,
два дни сякаш не е ял.
Недка готви манджи вкусни,
ако има и късмет,
може даже да му пусне...

- Брей! Аман от тоз мерак!
Кат’ разгонен котарак
винаги е дядо Петко!
Тъй пустосва баба Недка.
- Все това му е в главата -
яденето и кревата!...

Все пак плетката захвърли
и закуца към мутфака -
Дядо Петко прегладнял е
и да се налапа чака...


И.Илиев, 13.11.2021, София