автор: YOTOVAVA

Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.

Пред прага калните следи изтрих.
Стаи се тишината в чаша вино.
Забравих някога дали те имах,
копнях ли те във краткия си стих?

Преди неделята за свята прошка
най-свидното за мене споделих ти.
Платих си самотата с триста лихви.

Поискала съм само миг отсрочка.
Дано дордето вън дъждът се вихри,
надеждата да бъдеш мой не стихва.