автор: YOTOVAVA

Не искам повече да бягам.
Аз цял живот си диря пристан.
А тъй и не прекрачих прага,
зад който истината липсва,

парливите въпроси свършват
и тиха съм, и преродена.
Живееш ли в гнездо на стършел –
отглеждаш жило подир време.

Дори горчилката обикваш
и в болката се приютяваш.
Превръщаш тръните в реликва,
какво е розата забравяш.

Броя съзвездия и птици.
Понякога не различавам
студа във твоите зеници.
Объркваш ме, когато даваш.

Припявам си един рефрен –
– Душата е Касиопея.
Но идеш ли си някой ден –
изтръгнал си парче от нея.