автор: snejenbor

Тъжно време, безчовечно, чалга властваща навред
простотия безконечна, грам не мърдаме напред!
С тъпи филми и тревоги ни залива Би Ти Ви,
връткам копчето на Нова, пак е същото нали?
Управляващи бездарни уж са мозък, интелект,
в спорове парламентарни перчат се, пчели на мед.
Пълнят гушите, нехаят, за народа кой ти мре.
Този кой е, нека трае, тук носа си да не вре!
Безполезен съм, ненужен, смачкан унизяван кърт,
иска ми се да съм важен, инак равно е на смърт!
Тежко ми е, вино дайте, на кравайче в болка свит,
искам всичко до забрава, избави ме и сме квит!
Пръснахме се като пилци, ей го раят е натам,
старци куцащи остават, Боже, колко ме е срам!
Тук е майка ни, земята, кърмила ни е дори,
тук деди, роднини, братя, бранили я в трудни дни.
Помощ!!!!Тука се върнете, тънеме дълбоко в кал,
пътя нов ни покажете, Боже, колко ми е жал!