автор: Albatros

... понеже Бог те мисли със добро – и ти изпраща благите си думи,
записвай си ги? – с пачето перо, и пускай ги по светлите си друми,
ще стигнат те до хорица добри, ще загнездят в душите им напролет,
за теб дори не чини пет пари на стих да бъдеш кротка птица в полет,
тъй безпаричен мина през света, то с песни кой Поет си вади хляба? –

молитва в храма ще ти прочета, ще пална свещ за теб с десница слаба,
Поете? – стана трудно да си ти! – душите ни от студ се вкочаниха,
а ти вървиш със пламнали мечти и носиш топлинка във два-три стиха,
невям тежи ти Кръста на гърба, мъкни го с чест по мъчните си друми! –
Каква жестока Божия съдба! – да си Поет в порой от кръстни думи.