автор: Albatros

... понявга се заключвам за света като монах във святата си ниша,
по цяла нощ душата си чета – или безумни стихчета ви пиша,
и си задавам тъпия въпрос, и все тъй няма кой да отговори! –
наистина ли Бог Иисус Христос ни гледа от бездънните простори,
и прави ли ни малко по-добри? – щом в нас вторачи благия си поглед,
додето всички трупаме пари, че гнусния си бит да превъзмогнем? –

и този свят – за едного добър – защо не е така добър за всички,
в едно тире между Живот и Смърт сме кратки като прелетните птички,
нощуваме си в топлите гнезда, денуваме из ледните си бездни! –
и кротичко си чакаме реда! – от този Божий свят да си изчезнем.
Простете ми, ако не съм във час? – и тъпа ми е песничката птича.
Аз много вярвам – Бог живее в нас. И просто е дошъл да ни обича.