автор: nezvan

Няма да ме видиш да пуша цигара
и да те чакам припряно зад ъгъла.
Другият отдавна ме е преварил.
А ти си ме лъгала, лъгала, лъгала.
Зная колко точно лъжи си изрекла.
Зная и колко приличат на истина.
Думите, лодки по водата изтекла,
се носят нанякъде до безсмислие.
Ти си си същата. Аз съм различен.
Проумявам те с всяка минута изминала.
Но разбирам едно, и така те обичам.
Красива до болка, до болка изстинала.
И до ъгъла сам, ако запаля цигара,
макар че отдавна, отдавна не пуша,
ще бъде, защото и до днес ме изгаряш
  и исках гласа ти поне да послушам.