автор: YOTOVAVA

Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза.

Че в стаята ми – незадълго спряла,
отвътре моята душа обърна.
Разбрах тогава, че е много бяла.
И че назад не мога да се върна.

Каквото казвам, вятърът пилее,
написаното бавно избледнява.
Сезоните, подвластни на забрава,

невидимо и мълчешком ще тлеят.
И други сенки сенките сменяват,
от мен щом някой се отдалечава.