... какво да сторя, че да бъде юни, и Времето за двама ни да спре,
да хлътнем пак из топлите лагуни, в лиманите край лятното море,
и – лошо бодигардът пред хотела да ни изгледа някак – под око! –
ти – с чорлавата сламена капела, аз – с вехтите си плувки от трико,
да свири бризът с тиха окарина, под слънцето вълната да искри,
и просто да сме смешни два пингвина, зашляпали по пясъка в зори,
на скришната от погледите дюна, щом почне много яко да пече,
несръчно някак си да те целуна – и да те милна с обич на момче,
ех, мило старче!... иде ми да скокна, да хукна из Галактиките вдън –
с девойчето във лека лятна рокля, хлапака в мен събудило от сън.