автор: Albatros

Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст.

Аз надявам му бялата риза.
И в кандилцето сипвам елей.
И го виждам – във стаята влиза,
и ми казва: – Валери, здравей!

Сетне кротко на масата сяда.
Вечно гладен! – тъй както преди.
И делим си със мама обяда –
туй, що Господ за нас отреди.

И – нали не понасяше супи,
аз му сипах в чашлето мерло.
Обеща ми! – в четвъртък да купи
най-подир и за мен колело.

Спрях ужасните Tv-реклами.
И със купа картофки – пюре,
тази вечер вечерях с баща ми.
И дано си е хапнал добре.

13 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 19, 30 ч.