автор: snejenbor

Бавно се изхлузи утрото от облачния си юрган.
Усмихна се и сложи лустрото, завърза златния колан.
Крадливо смигна през прозореца и близна босото краче,
а бебчо ей го, ококори се: Добро утро, хей врабче!
А после стареца докосна по набразденото лице.
Зарадва ме, дочаках утрото! Да дойдеш утре пак момче!
И рипна агнето в полето, пчелата да събира мед,
цветята вдигнаха главици, стопи отдавнашния лед.
Мечокът хукна към потока да изпере кожуха стар,
Вълчан подуши отдалече, дояде му се млада твар.
Обходи планини, дерета , той, Слънчо, бистри езера
мъжете, сложиха бермуди ,жените , рокли на цветя.
Задъхано и уморено се изтъркаля и още как, но
чакаме да се завърнеш и се здрависаш с всички пак!