автор: pastirka

Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта,
отгоре глаголи ми моята матица. Реква
тя думите тежки и плаче за мен и света.

- Наорлен е, сине! - простенва. Гласът ѝ трепери
и стидно ми става, че новият свят е такъв.
Кусури все в другите дирим, додето намерим,
а после, поглеж, че изкараме себе си пръв.

Дори и да сакам, какво да измисля в защита?
Та мигар лъжа е, това си го знае и Бог.
И някаква жал безпределна така ме налита,
че този живот ми се сторва на обич убог.

Сърцето ми плаче и гаче ли късче хартия
е в свитата шепа на летния ден разжарен.
И трудно ми става аз горест в сърцето да крия,
а нежели радост да бликне отново у мен.


Стихотворението беше отличено с втора награда в конкурса
"Забравеният език" на издателство "Лит Дизайн". Журито искаше
задължително да открие посочените от него десет думи в текста.
За олеснение на читателите ги изреждам тук с тяхното значение.

1. рача - искам, желая, склонявам
2. глаголя - говоря
3. заник - залез, привечер
4. мърва - гореща пепел или дребна жар
5. матица - майка;корито, легло на река
6. нежели - отколкото, камо ли
7. мигар - нима
8. стиден - срамен
9. убог - беден, мизерен; беден на съдържание, на фантазия, посредствен
10. наорлен - настръхнал, наежен, наперен