автор: Albatros

... момичето от мъжките ми дни, което във съня ми тихо влезе,
ме хвърли във такива светлини, че си забравих всичките поезии! –
с изящната си роклица букле, с красивата си блузка от коприна,
на мене изведнъж ми стана зле, направо одма щях да се спомина,
добре, че вдъхнах нейния парфюм – сноп ветролей от мащерка и риган,

направо бях изгубил ум и дум! – и в мене пейна пролетна авлига,
а тя край мен така се завъртя, така си вейна роклите на дипли,
че аз си казах – ето, свърши тя! – един Маугли в джунглите на Киплинг,
доде живея сетните си дни, и моят кон в поляните пердаши,
момчета, най-красивите Жени във идещата нощ да бъдат ваши!