автор: Albatros

... аз спрях да се страхувам от смъртта,
добре си знам какво ме чака утре –
пак рими ще ви пиша и чета
във Windows-а на вашите компютри.

Ще се провирам в тихия ви чат.
Простете, ако вече съм досаден? –
не нося хляб и риба за обяд,
но ида с туй, което Бог ми даде.

А то е малко – шепичка Любов.
Направо си е мил безлихвен заем! –
ни да си купиш водчица "Smirnoff",
ни да платиш хотелче в час потаен.

Ще слизам – да си пийнем бира-две,
да поседим на кривата ми пейка –
аз – пришълец от други светове,
дошъл за миг – и подир миг офейкал.

Ще ви сподири погледът ми мек.
И – моля? – никой да не ръкопляска.
В съня ви бях най-тихият човек,
дошъл да ви събуди с бяла ласка.