Онази стена,
зад която и слънцето
рядко надничаше
се пропука
После плавно основите
с шепот се слегнаха
и под нея земята се сгъна.
Не си спомням добре,
дали бе кръстопът,
ала влюбени пътища нямаше.
Боси друми
под обути в ботуши нозе -
как да стъпиш на пръсти?
И обвързано със стоманени
ленти сърце -
как да видиш червената лилия?
Но онази стена се пропука...
Почти земетръс, а в руините семе!
Дано цъфне щастлив слънчоглед!