| (Живот с Аспергер)
Сигурно е багрено проклятие
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега. Образите за теб са уморени спомени,
непонятни, безформени души
на замръзнали кокичета,
а емоциите -
съвършена демонична пустота.
Тъничките нишки на залезите
са просто застинали трофеи,
а слънцето - небесна брошка
в разрошения ти ум.
Опитвам се да си внуша,
че това е еволюция на мозъка,
нов вид мислене,
а не полюшваща се диагноза.
Мога да повярвам вече в каквото и да е -
бивало или
небивало,
щом ще ти помогне,
мое безкрайно чакано,
изгревно дете.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Разрошен ум" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разрошен ум от zinka на 17.01.2023 @ 11:07:17 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за това стихотворение, МариДес!!
Колко е болезнено, когато искаш да си полезен, а многото ти усилия се увенчават със незадоволителен резултат, понеже такава е кармата!
А как да пренесем вярата си, обичта и търпението си в заобикалящата ни, понякога толкова жестока социална среда?!
Ще изпратя стихотворението ти някъде, с надежда да породи разбиране и доброта...!
|
Re: Разрошен ум от mariq-desislava на 17.01.2023 @ 15:39:52 (Профил | Изпрати бележка) | Аз ти благодаря, Зинка, не очаквах такъв отклик. Приемането е част от процеса, твърде дълго имах жестока съпротива (срещу диагнозата), но пък този толкова чакан син е безценен и ще направя всичко по силите си, за да се чувства приет и от другите.{} |
]
Re: Разрошен ум от Marta на 17.01.2023 @ 11:56:30 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Такова е. Еволюция. Темата е изключително деликатна и непозволява такава категоричност, но аз си позволявам - за мен няма ненормалност и изобщо заклеймяването в различност е нещото, което може да ме изкара извън кожата ми. Малоумниците, които съдят с лека ръка и обичат обобщавките и етикетите.
Вярата е нещото, което прави всеки един свят, определя границите. Колкото по-голяма - толкова по-широк. Безгранична ти желая! |
Re: Разрошен ум от mariq-desislava на 17.01.2023 @ 16:20:18 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен коментар! Наскоро четох изследванията на един професор, според когото този синдром наистина представлява еволюция на мозъка, само новите хора го притежават. Това не е болест, а различност действително.{} |
]
Re: Разрошен ум от Marta на 21.01.2023 @ 13:27:49 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Нещо съм се ядосала и сега гледам какво съм начаткала и как. Не се отричам - тъкмо такова ми е отношението не просто на думи. Вече трудно може нещо да ме изкара извън търпение и да ме накара да сложа червена точка на човек, не червена - черна! Тесногръдието и неприемането на различие! Мирозданието ме тества непрестанно, с което ми помага, естествено, да разбера едно - трудно е една по-големшка душа да се побере в тялото. Някои души просто не могат да бъдат о/граничени. Те се изплескват, разливат, излизат от рамките. И нормалната обществена реакция е - лудост! Лудостта, в която и да е епоха, могат да си позволят, без да им дреме на жилетката, пардон - на фрака, единствено богатите хора. Та и паритет ти желая, Ем-Ди. Да не ти дреме на Арманито :) * |
]
Re: Разрошен ум от mariq-desislava на 24.01.2023 @ 20:12:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за ядосването - безценни неща създава.{} |
]
RE: Разрошен ум от mitkoeapostolov на 17.01.2023 @ 12:56:00 (Профил | Изпрати бележка) | Много красиво. Работя с деца с различни потребности от 20 години и мнението ми е, че на всяко дете Бог дава и взема по нещо. Просто за повечето деца не е толкова видимо какво е дадено и какво е взето. |
RE: Разрошен ум от mariq-desislava на 17.01.2023 @ 19:08:26 (Профил | Изпрати бележка) | Различността винаги ми е била приоритет, съвсем съзнателно я търся цял живот. Отличаващите се от "стадото" са ми на сърце, те са носителите на новаторските идеи, според скромното ми мнение.{} |
] | |