Ето те пред мен –
кобра очиларка.
На хипнозата съм в плен
от качулната ти шарка.
„По пътя си върви” –
главата ми шепти,
но вместо туй уви –
наострям аз уши.
Почвам да танцувам –
мъничка мангуста,
от щастие лудувам
край черната ти фуста.
Хапеш ме жестоко
със зинала уста,
но вместо смърт дълбоко
се пропива любовта.
От телевизията зная –
трябва да спечеля,
но вместо туй желая
да си в моята постеля.
И да видиш ти –
чудо невидяно,
в нашите мечти
кобра и мангуста
в едно са тяло слени.