Вече пораснах! Аз станах на пет!
Куклите с песен приспивам.
Даже отказвам да ям сладолед.
Може гласа да настине!
Зная, че сцена очаква ме мен,
с лъскави, цветни афиши.
Близо е оня прекрасен мой ден,
в който на него ще пишат:
"Тя покорява с гласа си света,
пее по-нежно от птица!"
И на семейството си гордостта
аз ще съм – първа певица!
Днес пак тренирам. Завеса от плюш
дръпнах. Корнизът се свлече...
Татко дотича: - Послушна си уж,
но пакостливо човече!
Мама пристигна с точилка и аз
бързо се скрих зад вратата.
Още не вярват, че звездният час
ще навести дъщерята.
Като по ноти изля се плача,
още сълзите си лея.
После на масата ще се кача
пак да ме чуят, че пея.