Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Аз бях там.
Един от тълпата, която се забавляваше
опиянена от собствените си крясъци.
Ти беше поредния окаяник,
осъден да бъде разпнат. Един от многото неприпознати месии
с гласове в главата си
Но нещо не беше, както трябва -
в първият момент никой не го осъзна.
После почувствахме грешката
и побързахме да забравим,
предвид безизходността на ситуацията.
Какво по-добро от виното имаше за това.
Но беше се превърнало във вода -
не ставаше…
Мина покрай мен. Кървеше.
Камъните те нараняваха.
В очите ти нямаше страх -
това ме разклати.
Имаше всеопрощаване.
Никой не ги погледна
и никой не го разбра.
После разказваха какво ли не,
но аз бях там.
Всичко беше така, както го казвам.
Времето изкривява действителността.
Някой неща се забравят,
други разменят местата си.
Майка ти, горката,
само тя плака за теб.
Приятелите ти се разбягаха.
Отрекоха се от теб.
Един само каза, че те познава.
Не можа да си похарчи наградата…
Тръгнах след теб. Хълмът изкачихме заедно.
Приковаха те. Болеше те като всеки нормален.
Никого не прокълна в смъртния си час.
Само Него призова.
Измоли прошка за нас -
тези, които не знаят какво направиха.
И за мен - бях един от тълпата.
Мъчех се да убедя себе си, че нямам вина.
И до днес не съм си повярвал.
Прошката ти -
все така тежи на осъзналите се.
Публикувано от aurora на 06.01.2005 @ 09:30:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 92318 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Пътят към Голгота" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пътят към Голгота от Ray (bdoych@abv.bg) на 06.01.2005 @ 09:47:41 (Профил | Изпрати бележка) | "Мъчех се да убедя себе си, че нямам вина.
И до днес не съм си повярвал."
Страхотно, пасивното разбиране не ни прави по- малко виновни.
Все пак има и още нещо, човек във всеки момент прави най- доброто, на което е способен. И товарът на вината не би трябвало да е спирачка по пътя ни към по- доброто :)
|
]
Re: Пътят към Голгота от Dimi на 06.01.2005 @ 10:03:09 (Профил | Изпрати бележка) | Възхищавам се на смирението, с което си го написал, въпреки осъзнатата вина. Поздравления! |
Re: Пътят към Голгота от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 07.01.2005 @ 20:18:41 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Да ти кажа, мислех си за многото безименни Голготи, които всеки от нас преживява: унижението, разпятието, прощаването на тези, които са ни предали по един или друг начин.
А и това, че всеки го е провил "без да осъзнава"... |
]
Re: Пътят към Голгота от Meiia на 06.01.2005 @ 15:04:16 (Профил | Изпрати бележка) | Сякаш си бил там.
А краят ме сепна!
Да,тази вина я носим всички и то точно,защото ни е простено,тя ни тежи още повече.
Осъзнаването.Начало на покаянието и на един много,много дълъг път към Истината. |
Re: Пътят към Голгота от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 08.01.2005 @ 11:00:22 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Имах идея да е нещо, което е написано от Скитникът Евреин, но се получи нещо написано от мен. Всъщност може и да се каже, че си дойде от Него - писането винаги е било странната ми страна, която няма нищо общо с реалността, в която съществувам, уж.
Дългият път към истината... Все нещо не ни достига. И всичките ни покаяния са закъснели. Имам грях към Него - обвинявал съм Го за всичко нестанало, или нестанало както трябва; за всички необясними за мен неща; за несбъднатото ми бъдеще; за изкривената действителност на представата ми за живот... Това - как се изкупва. С един стих?! |
]
Re: Пътят към Голгота от Meiia на 09.01.2005 @ 14:04:35 (Профил | Изпрати бележка) | Макар да съм убедена,че друг път няма,не ми се иска да си пожелаеш незабавно изкупление,дори душата да го копнее,за да бъде свободна.Но се страхувам(а и защо точно "страх"-колкото по-рано поемем този път,толкова по-добре),че вече си го направил.Затова си усетил и пътя към Голгота.Иначе не би те вълнувал така.А стих,или повече,лишения или изобилие,болка или безразличие...Изпитанията винаги са най-подходящите за нас,за да се познаем,да познаем и Него и да усетим силата на любовта и прошката. |
]
Re: Пътят към Голгота от Ufff на 08.01.2005 @ 11:05:20 (Профил | Изпрати бележка) | "Прошката ти-
все така тежи на осъзналите се."
Ей това ми дойде най-тъжно. |
]
Re: Пътят към Голгота от Marta (marta@all.bg) на 09.01.2005 @ 08:55:21 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | И до днес не съм си повярвал-а,
но прошката му не ми тежи, може би защото не съм се осъзнала
но ме боли за него, било е предопределено, никакво право на избор... |
Re: Пътят към Голгота от Meiia на 09.01.2005 @ 14:08:34 (Профил | Изпрати бележка) | И аз все още се блъскам в понятието "свободна воля" като птичка в прозорец. |
] | |