автор: pc_indi

Преди да изпълзи от пещерата
на четири крака първият човек,
Тя вече чакала го на пусия пред вратата,
ранен и див, в краката й да падне меко.
Тя имала нелеката задача,
да го изправи- да е с вдигната глава,
да го научи да се смее и да плаче,
дори да няма повод за това.
На нея трябвало й дивото сърце,
в което да си скрие самотата.
Което да я приюти и прикове.
Да я спаси от бремето на свободата.
И паднал той- трогателен дивак,
в нозете й, облечен в животински кожи,
небръснат, примитивен и космат,
с трескав поглед, първобитен и безбожен.
А тя го милвала с ефирните си пръсти,
миросани с небесна светлина,
благоговееща пред несъзнателното му присъствие,
отдавайки му цялата си топлина.
Паднал той, но всъщност полетял,
защото тя отворила в сърцето му небе.
Дарила му и своите крила,
и правото на всичките й светове.
Смалила се до мъничка искра,
с която сам да може огън да запали
и нежност пъхнала в коравата ръка,
с която да протегне и погали.
Очите си и погледа му дала,
да претворява грозното в красиво,
в замяна на единствено и само
чрез него да е вечно жива.
И заживяла в него тиха и незрима,
като една далечна, мамеща химера.
Бил сигурен, че някъде я има
и посветил живота си в това да я намери.
Създавал себе си, създавал и света,
и целият си труд й посвещавал.
Не знаел всъщност, че самата тя
от своето ребро го създала.
В безсънни стихове и песни я възпявал,
макар да е неравноделна тя, неукротима.
Не може с думите човек да я опитоми.
Пред Любовта, Поезията е безсилна.

***

Тя седи
в своята потънала в облаци
резиденция "Венера",
пуска си
двете златни плочи
на "Вояджър",
върти между пръстите си
амулета си за неприкосновеност
и безсмъртие,
наблюдава
с премрежен поглед
как Титан и Европа кръжат,
всеки около планетата си,
копнеейки един за друг,
притаили в недрата си
необятни океани
от обич,
но невъзможни да се достигнат
и споделят.
Както и трогателните,
малки, земни човечета
и илюзията им,
че могат да я уловят и задържат,
вечно чудейки се
има ли я изобщо,
има ли живот в космоса
(Има,мили мои.
Живот дебне отвсякъде,
само трябва
да протегнете съзнанието си
и ще го видите.)
Има ли Бог?
(Има, мили мои.
Щом всяка вечер
е на вечеря с мен
и щом му служа.)
И си мисли...
Колко печално красиво е
да бъдеш смисъл
на живота във Вселената
и колко много всичко си струва
в името на това
да е неуловима.
Защото, веднъж уловена,
играта свършва, а....
the show must go on.


________________________
* Холоцен е геоложки период от кватернера, който започва в края на плейстоцена и продължава до наши дни. В този период се е появил човека.