автор: zinka

Прощавам се с реалност и илюзии.
На пътя краят вече просветлява.
Една след друга многото ми музи
отлитат към поредната забава.

И тя – като отвързано хвърчило –
последната ми обич се смалява.
Прехвърли ли извезаното било,
на Хадес доброволно се предавам.

Какво ще е и как, и ще ме има ли
отвъд, или в измислените замъци,
издигани с аплаузи и кимане?
Изгаря всичко в адовите пламъци...

Защото съм наясно /не със себе си/
със зъзнещото в тъмното доверие –
което свири на хартия с гребенче
в катанеца на райското преддверие.

Развиделява се, за да потъне в мрака
на всички времена – едно желание,
едно от милиарди, недочакали
Месията... като себепознание...!