автор: alexandra

От вчера небето намръщено
вода върху мене излива.
С очите си стъклени къщите
ме дебнат в стихията сива.
Гърми се - светкавици рухват.
(Треперят дървета и хора.)
Облаци, облаци бухнали
лениво се влачат отгоре.

* * *
Защо си мислиш, че на лятото
си струва някой да му вярва?
На слънце утрото богато е;
отровен дъжд нощта докарва.