автор: pinkmousy

Поражението боли до втората чаша вино.
Вината избледнява в рубинени отблясъци.
Срамът се събира на топка и чинно
Се прибира, пълзейки, със крясъци.
Повтаряш си - ще има и следващ път.
И знаеш - ще има. И пак ще боли.
И пак ще те глозга до кости, през кръв.
И сякаш за пръв път, пак ще боли.
След третата чаша вече е розово
Вече не мислиш. Само боли.
Само внимаваш - да не се проснеш
В метрото по стръмните стълби.
Четвъртата чаша... Всичко отмива.
Всичко е светло, без страх и сълзи.
Заспиваш. И миг преди това мислиш-
Защо да се будиш, ако още си ти?