автор: Patrizzia

Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.

Окичени шпалир са засиял,
тополите – довчера тихо крели,
свенливо вятър сипе нежни трели...
Ни помен от чернилка, или кал.

Какво било е вече и не помни
градът - разперил ангелски крила.
Прозорците са детски и огромни,

очи блестящи. Зима е дошла!
Единствено врабците са бездомни,
безкрайна пак подхващат крамола̀...