автор: YOTOVAVA

Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта,

луничките ѝ – от горчив шафран,
меда от звездните ѝ кошери.
И с първите слани разрошена,
тъче тревата прежълтял саван.

Дъждът пълзи из гъстия шубрак,
а вятърът без милост го съблича.
И спуска се безкраен синкав мрак.

Изгубени в мъглата – с дрезгав грак
обърканите врани криволичат –
край първия пречупен пътен знак.