Гуреляса залезът връз хълма.
Сумракът го глътна наведнъж.
Облаците мъкнат сура вълна.
Цяла нощ ще пада тежък дъжд.
Ще прегракне вятърът в улука.
Ще се срине кривият корниз.
И съседът пак ще го зачука.
Седем ламарини – лист по лист.
Улиците – мълком! – опустяха.
Спи в реното гладният бакшиш.
Как поне един не му помаха?
Че да го откара в Рим, в Париж?
Закопчавам вехтото елече.
Вдигам си китайския чадър.
Скапаният мой живот изтече.
Вашият дано е по-добър!
С драно гърло иде ми да викам.
Да ме чуете? – поне веднъж.
Нощ, в която аз съм просто Никой.
Мъж, изчезнал в есенния дъжд.