С годините ставаш по-хубава ти
макар и със сребърни нишки в косите!...
В очите ти влюбени слънце блести,
и те ме заклеват, и молят, и питат!...
Ще бъда ли с тебе до сетния миг,
белязал красивия залез на дните?...
Ще помня ли твоя, щастливия, вик,
когато поднесох ти в скута звездите?...
Ще бъда!... Дори след последния ден
от спомена твоята обич ще пия!...
Ще помня!... Защото за теб съм роден!...
И Там пак ще бъдем – звездите и ние!...