автор: Pord

Винаги можем да хванем
последен влак,
последна нота,
последно чувство,
преди да падне дълбокият мрак,
преди да потънем
в голямата пустош.

Нека злословят,
че няма любов,
нека разправят,
че няма надежда,
нека с цинизми
на дърт философ
самодоволните се споглеждат.

Даже научни теории знам -
имали някои време за губене!
Мене обаче
ме няма там,
както, впрочем,
и другите влюбени.

Сред всички премъдрости
само една
за любовта е вярна, безспорно:
тя е, че всичко си има цена
и че накрая
се плаща и с горницата.

Някой ще каже:
добре, де, добре,
кой ще е тоя, дето пресмята?
А любовта се самоизмерва:
тя е калемът,
тя е цената.