автор: CheGuevara

„Так-ток, так-тик…” – весело пеят елегантните токчета на Минкините чехли, понесли ренесансовото й тяло надолу от петия към първия етаж на кооперацията. Прекрасното настроение на Минка напира в бухналите й гърди.кара розичките по коприната на лъскавия пеньоар весело да танцуват, а небрежно разкопчаните последни 3 копчета дискретно разкриват заоблените й бедра, мечтата на цялата мъжка половина от съкооператорите. „Ах,тези торучета!...”Въздишат те и торучетата плуват примамливо всяка нощ в тайните им сънища.
Днес Минка постигна дългоочакваната победа. В ръката й вече беше генералното пълномощно за всички сметки в банката,както и за многото имоти на стария мераклия. Наскоро овдовял, 90 годишният старец нямаше преки наследници,само многобройни далечни роднини,които не се интересуваха много от него.Чакаха го да умре, та тогава да се бият за парче от наследената баница.
Но Минка беше умница. А и имаше опит със самотните старци.Зад гърба си, за своите 57 години, имаше един развод и две вдовства. Омъжи се рано, набързо роди син и набързо разбра, че младите мъже може да са силни в леглото, но портфейлите им са тънки. А тя мечтаеше да плува в разкош. Парите й доставяха онова невероятно удоволствие, което еротичните игри не можеха. Набързо се разведе и вече свободна, впери поглед в богатите самотни мъже, за предпочитане без наследници. Колкото по-стар, толкова по- желан.
За Минка служебното й работно място беше просто чист късмет. В Социалния патронаж на града тя имаше възможност да подбира от многото самотници най-имотните и най- очарованите от нейните пищни форми.
Първият издържа две години. Една нощ след бурните ласки на Минка заспа щастлив и на другия ден просто не се събуди. От него й остана една малка къщичка в покрайнините на града и петцифрена банкова сметка. Като начало беше отличен резултат.
Следващият беше представителен мъж, хубавец, въпреки неговите 80 години.Адвокат с многобройна клиентела и обширен апартамент в тази кооперация.Винаги елегантен, с мека шапка и още по-меко сърце към хубавите млади жени. Имаше само един недостатък – две живи наследнички. Но и това не беше проблем за Минка. След една романтична нощ с новия си съпруг тя без проблем се сдоби с нотариален акт за апартамента, надлежно оформен чрез продажба. Когато и той се спомина, дъщерите му пиха една студена вода, защото татето не им беше оставил нищичко. Дори с бижутата на майка им щедро накичил Минка.
Така Минка трайно се настани в кооперацията. „Веселата вдовица” – заядливо я наричаха жените от останалите апартаменти, но същевременно тайно й завиждаха за охолния и безоблачен живот.
Със стария мераклия от петия етаж нямаше смисъл да сключва брак. Той беше почти на 95.Никъде не излизаше.Едва тътреше болните си крака из апартамента и най-много с часове седеше на огромната тераса. Достатъчно беше да се сдобие с банковата сметка, двете дворни места в регулация и 15-те декари гора край едно севлиевско село. Днес тя се сдоби с генералното пълномощно и сега оставаше само да усвои придобивката си.
Минка внимателно затвори вратата и с танцова стъпка пристъпи към телефона. Време беше да осигури продажбата на имотите. А след това- право в банката.
След няколко месеца намериха стареца издъхнал на пода в тоалетната. Съседите установиха, че токът и водата на жилището са изключени подари неплащане. Понеже нямаше преки наследници, далечните роднини събраха пари да го погребат криво-ляво, защото не намериха и стотинка. Оставаше после да се бият за парче от оголения апартамент.
А Минка, пращяща от здраве и мераци, седнала зад бюрото си в местния Социален патронаж, преглеждаше новоприетите за обслужване самотници и търсеше своя следващ бисер за колекцията си.

Ружа ВЕЛЧЕВА