Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DarkLady
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14041

Онлайн са:
Анонимни: 466
ХуЛитери: 14
Всичко: 480

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: mitkoeapostolov
:: abonat
:: pinkmousy
:: ma_gi
:: esteban
:: Albatros
:: DarkLady
:: zebaitel
:: LeoBedrosian
:: Mitko19
:: Kalo-yan
:: pastirka
:: Markoni55

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДобрите хора съществуват
раздел: Разкази
автор: rosi45

Родилна зала. Мястото, където се появява на този свят нов живот.
Обикновено е шумно- родилката вика и охка, акушерките, които си знаят работата, сноват насам-натам, докторът следи как върви раждането...Но в тази родилна зала е абсолютно тихо, тишината се прорязва само от плачът на току-що роденото бебче. То е допряло бузка до тази на майка си, но тя е със затворени очи, не помръдва и бледа като платно. Тя е мартва.На стол до тях седи лекарят и плаче. И майката и лекарят са знаели за тази вероятност. Майката забременява въпреки болест, която не й позволява това, защото може да заплати с живота си . Но тя казва на лекаря:
- Докторе, знам, че не позволявахте тази бременност. Но раждането наближава- аз избрах да дам живот. Ако се стигне до ситуация, в която трябва да избирате- аз или детето, изобщо не ме питайте- разбира се,че детето! Запомнете това!

Така и стана. Майката докосна бузката на детето си само за няколко секунди...

Лекарят мислеше- майката и бащата на родилката са в шок. Съпругът я е напуснал още, когато е взела това решение. Добре, ще го повие и къде да занесе това мъниче?!?А кърма? Лекарт знаеше, че детето не плаче само от глад. Беше чел много на тази тема. Вътреутробната връзка между майка и дете не се прекъсва с раждането, не се прекъсва никога! Съхранена е дълбоко в подсъзнанието. Първият плач на това дете е за мъртвата му майка, а то иска да чуе ритъма на нейното сърце, нейната миризма. Оказа се в студено, яркоосветено и шумно място бе защитата на майчината утроба, бе лишено и от топлата й прегръдка и ласка.. Избърса сълзите си, пови детето и напусна болницата с него. Имаше съпруга и две деца на по няколко годинки. Но там с какво ще го нахрани?! Момент! В техния блок скоро се роди дете. Позвъни у тях.
- Здравейте. Аз съм лекарят от третия етаж. Това бебче се роди преди час, но майката почина. Моля, накърмете го...само сега...после ще измисля нещо.
Жената беше добър човек- нахрани бебето.

Влизайки вкъщи, той беше нащрек. Очакваше канонада от думи, познаваше жена си.
- Какво е това в ръцете ти?- смаяно каза тя
- Ще ти обясня...
- Нищо не ми обяснявай- имаме си деца, не ни трябва чуждо. Аз не съм Майка Тереза!
- То си няма никого, майката почина
- Е, и? Има закони, социални служби, цял ред предписания при такива случаи. Утре да го няма тук!
- Няма си дори име...Аз го кръщавам Виктор! Да побеждава във всички начинания в този живот, който се отнесе толкова зле с него!

2

На другия ден посети родителите на починалата родилка.
Те бяха съсипани. Мъжът прегърбен, гледа надолу и дума не отронва. Жената- обляна в сълзи. Бяха се състарили за един ден.
- Какво ще стане сега с бебчето? Ние сме стари, нямаме сили вече за такава работа...а и с две мижави пенсии...а не ми дава сърце да го дадем в дом или на някой друг, толкова го чакахме
- Спокойно, ще направим така: оставям бебчето тук, защото трябва да ходя на работа. Но веднага ще уредя всеки ден да ви се носи кърма- в една детска кухня майки с повече кърма носят и я продават. Аз имам грижата за това. Ще идвам всеки ден. Ще купя каквото трябва- коритце, количка дрешки...ще ви помагам във всичко и с общи усилия ще го отгледаме! Какво ще кажете?
- Доктореее, жив и здрав да си! Така ще се справим!


Нещата потръгнаха, детето се развиваше добре, баба и дядо му се радваха и живнаха.Но, всяко нещо има край. Дядото получи тежък инсулт. Здравко, лекарят, го настани в хоспис. Бабата не преживя и този удар и почина. Детенцето беше на 3 годинки. Здравко го записа веднага в детска градина. Следобед го хвана за ръчичка и го заведе в дома си. То наистина си нямаше вече никого!
- Пак ли домъкна това дете?! Не стига, че харчиш толкова за него, сега пък и на моята глава! Не ме интересува как, но ще го махнеш от нашата къща, ние си имаме деца!

Здравко дълго мълча и я гледаще много особено. Когато остана сам, се замисли. Как е могъл да се ожени за такова зло?! Сърце от камък! Това поведение го отвращаваше. Красотата го бе заблудила. Ангелско лице не значи и ангелска душа...тя имаше ли изобщо дуща. Оказа се, че в следващите дни детето имаше синини по ръцете.
-Вики, от какво е това?
Детето мълчеше. От дългите му мигли се отрони сълза, а очите му бяха тъжни като на старец.
- Кажи
- Не трябва...-промълви детето
- Защо?
- Защото леличката ще ме изгони от тук и аз ще остана на улицата. Страх ме е...там има кучета и лоши хора, и полиция, много ме е страх- детето направо трепереше
Здравко взе мигновено решение!

На другия ден подаде молба за развод. Когато донесоха призовката на жена му, тя не можеше да повярва! Да стигне до там!!!Много важно, да си стои тука с чуждото дете.Тя ще си живее добре при родителите си, които бяха заможни и никога не харесаха Здравко. Всеки по пътя си!

---

Така Вики и Здравко заживяха заедно. Детето беше много послушно, изпълнително и колкото дните и месеците минаваха, толкова Здравко се убеждаваше, че беше много умно! Един ден Вики каза, че викат родителите на среща в градината.
То се вгледа с широко отворени очи в Здравко и каза:
- Ти си моят татко, нали?
- Ти как мислиш, Вики?
Детето се хвърли на врата му, прегърна го и с огромно облекчение и радост каза:
- Да, да! Ти си моят прекрасен татко, когото обичам безкрайно. Никога нма да се разделим!- и го нацелува по лицето с такава жар...- изглежда отдавна е чакал този момент! Нека да видят децата, че моят татко е най-красив и умен!
Здравко беше забелязал, че за 4 годишно дете се изразява много добре, че има богат речник, попива всяка негова дума. Веднъж в книжарницата Здравко разглеждаше нещо, а Вики започна разговор с продавачката:
- Имате ли Малката кибритопродавачка? Чели ли сте я? Ханс Кристиян Андерсен я е написал толкава хубаво, че когато татко ми я чете се просълзявам, сърцето ме заболява...
Женана попита:
- На колко години е това дете? То се изразява по-добре от много възрастни...

3

д-р Здравко Ангелов знаеше, че Виктор се терзае, че няма майка. Той му беше разказал истината- детето наистина беше умно, погледна снимката и каза:
- Това е най-всеотдайната майка....каква саможертва е направила за мен!

Здравко имаше не само огромно сърце, той беше и много разумен. Разбираше, че докато е малък е моментът да му намери майка...не да я замести, защото бе незаменима, но детето си е дете- иска тате и мама. Той не общуваше с много хора, беше винаги с Виктор, а той беше малък да го оставя сам. Но пък имаше колежка, педиатърка, която много му допадаше. Беше от хората, които където и да се появят, носеше доброта, оптимизъм, усмивки- т.н. позитивни хора. Беше свободна. И д-р Ангелов си представяше единствено нея за майка на Виктор... както и за своя съпруга. Започна да я ухажва. Жените имат шесто чувство, тя веднага забеляза и понеже не беше безразлична към него, нещата станаха много бързо. Мечтаеше да я заведе у дома, но се страхуваше от реакцията на Виктор. Веднъж той каза:
- Искам братче или сестриче
Докторът му обясни не с пчелички и щъркели , а по най-елементарен начин.
- За да се случи това, трябва освен татко и мама. Една клетчица от тате и една от мама се съединяват е се болучава бебе- дори му ги нарисува.

Когато за пръв път заведе Мими, педиатърката, у дома, Виктор я изучава дълго, а после се хвърли в прегръдките й и каза:
- Най-после ще имам братче или сестриче, ти ще бъдеш моята мама!
---

Както го предрече-така стана. Бяха щастливи.Здравко водеше често Вики на куклен театър. Веднъж детето ентусиазирано каза:
- Искам да съм там! На сцената!
Здравко не обърна особено внимание. Но колкото растеше в училище, толкова по-често му възлагаха роля на подиума- да води нещо, да разкаже нещо, по празниците в училището. Но когато го видя да участва в училищна театрална постановка и то в главна роля, се замисли сериозно. Неговият Виктор се чувстваше на сцената като във свои води, никакво притеснение. В града имаше организирано от двама братя актьори Театрална група. Здравко го записа. Не след дълго, двамата братя го извикаха и казаха:
- Вашият син е роден за сцена, най-добър е в групата и има всички качества да стане забележителен актьор!
Когато завърши гимназия, проведоха с Вики един разговор
- Какво искаш да учиш, сине?
- Татко, ти знаеш, за актьор, нали нямаш нищо против? Ще ти обясня защо се чувствам най-добре на сцената. Актьорът всяка вечер, или при всяко навлизане в нова роля, изживява нови животи! Това е велико! За един живот да бъдеш толкова много личности! Освен това съм убеден, че трябва да работиш това, което обичаш...или работата и хобито ти да са едно и също нещо.Нали?
- Сине, винаги си бил много умен, още от мъничък. Сигурен съм от твоите разсъждения, че ще станеш търсен актьор...още повече, че имаш и нещо, което само Господ дава- харизма!
Този разговор начерта пътя на Виктор и беше като предсказание. Всичко се случи както си говореха баща и син!Една нощ стояха на балкона и гледаха звездите.
-Тате дали мама, жената, която е дала живота си за мен сега ме гледа отгоре и се радва на успехите ми?
- Със сигурност ,моето момче! И много е щастлива!

Край


Публикувано от Administrator на 12.11.2022 @ 16:37:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   rosi45

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 17:29:06 часа

добави твой текст
"Добрите хора съществуват" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Добрите хора съществуват
от mariq-desislava на 12.11.2022 @ 19:06:18
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен разказ, който доказва, че винаги има надежда.{}


RE: Добрите хора съществуват
от rosi45 (rosica1945@dbv.bg) на 12.11.2022 @ 19:57:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита и хубавите думи

]


RE: Добрите хора съществуват
от mitkoeapostolov на 13.11.2022 @ 11:48:40
(Профил | Изпрати бележка)
Готин разказ. Аз преминавам фаза на живота обаче, в която по-скоро съм съгласен със злата жена. Често сме много по-добри да спасяваме другите, отколкото да помогнем на себе си или семейството си.


RE: Добрите хора съществуват
от rosi45 (rosica1945@dbv.bg) на 13.11.2022 @ 13:27:08
(Профил | Изпрати бележка)
Разривът в едно семейство не става за един ден. Както виждате докторът се чуди как е могъл да вземе такова зло. Освен това, той не оставя в недоимък децата си- подчертавам, че жена му има богати родители и че тези родители никога не са харесвали съпруга й, доктора...

]