автор: Patrizzia

Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки,
не ги събуждайте сега!
Април сънуват. В пъстри дрешки,
очакват трепетно снега.

Днес кашля дрезгаво коминът,
мъгла плете му пухкав шал,
болежки старчески да минат
и тихо с вятъра запял,
предзимни песнички да учи,
да залюлее в сън града.
Преди студът завил по кучи,
да го разкъса. Без следа.

Единствено врабците цвъркат,
на дюлята. Бъбрив рояк.
Дано мъглата я обърка
и есента се върне пак.
Зиморничава котка слуша
и им се смее на ума.

— "Глупаци! Писна ми, до гуша
и се прибирам у дома."

Просъскват тихичко дървата,
мирише на тамян и чай.
Подхваща котката позната
история. Преде комай.
Преде, преде... Току задреме
и чайничето замълчи.
Пристига зима, вълче време,
с блед месец в гладните очи...