автор: Skitnica

Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.

Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом.
Попих жадно с устни зрелият плод на смокиня.
От небето най- синята част си прибрах за да мога,
лято да топли сърцето ми, когато настъпи зима.
От есента си събрах купища пожълтели листа,
наредих ги във кръг, тази есенни слънчогледи.
Изгряха за мен милион светещи, жълти слънца,
с усмивка ми върнаха морето и лятното време.

А звездите? Звездите все така си блещукат.
Те не знаят, че бавно настъпва поредната есен.
Капки дъжд затанцуваха лудо в капчука.
Тихо в полето замря, нежната щурчова песен…