автор: Dimi

Намирам те сериозен, свъсил вежди,
забравил, че жена съм и греша.
Безпринципна съм, вярно е, невежа,
във опита си да съм като теб.
Говоря неразумно, паля огън,
бенгалски се оказва, закачлив,
незряло се събличам, уж до гола,
излагам се, но само отдалеч.
Какво, че съм в сърце несъвършена?
Аз казах всичко дето ме боля,
не те излъгах, за да ме харесаш.
Те, думите, красиви са, не аз.
И после, каза ми, че е поезия
да се откриеш в нечий топъл стих.
Аз мисля, че откриеш ли ме в нея,
ще можеш до сърце да ми простиш.
Ей затова намирам, че студът ти
е изоставената ти сълза,
когато ме обгръщаше с вълнение
преди да разбереш, че съм Жена.