автор: Albatros

В стаята със мирис на канела
чепка мама вълнени валма –
и – додето ми плете фланела,
чака да се върна у дома,

да ми сипе чай от глог и риган,
вместо да ми купи бира-две,
никога навреме не пристигам,
окъснявам с цели векове,

спря да ме познава и съседът,
със когото хвърляхме белот,
и във магазинчето ме гледат
като пришълец от друг живот,

тати пак до радиото дреме,
котката на чехлите му спи,
а пък аз изгубеното време
умножавам три пъти по „Пи”,

губя се – от милите ми старци,
от жените, влюбени във мен,
проиграх живота си на карти
с мозък, от стихии възпален,

радости и скърби и неволи,
и възторзи, смях и светлини,
изиграх ли главните си роли? –
или друг актьор ме замени,

и не беше зрителна измама
кошникът със вълнени валма...
Боже, във сълзичката на мама
тази нощ се върнах у дома.