автор: BAIGEZAN

Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е съществувание.

В кал да се тътразиш-
това ти е съдбата.
И в нея като лазиш,
да хапеш по краката.

Пълзиш и искаш всички,
в калта да се катурнат.
Не в чисти рекички,
а в смрад да се цамбурнат.

За нищо нямаш вяра-
ти май си я продал.
Коварство, изневяра
са твоят идеал.

Затуй, не се надявай
на капчица любов.
Недей, не се вживявай-
за ада си готов!