автор: Albatros

Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси.

Красива като късен летен залез.
Печална – като есенна трева.
Записвам я в небето с показалец –
дано я помни някой след това?

Тя винаги ми слита – ненадейна.
Като врабче в душата ми кълве.
Из нейните предели да се рейна,
откривам низ от нови светове.

В убийствената нейна холограма
понякога се чувствам тъй щастлив!
Със нея даже и възможност няма
навеки да изпадна в нервен срив.

Със нея някой ден дори ще мога
да се измъкна жив от "Пирогов".
Човекът е метафора на Бога! –
четете го? – Вселена от Любов.