автор: Albatros

Мирише на гара, на дъжд и на влак,
мирише на вапцани прясно траверси,
къде си, с кого си, защо си – и как? –
ченгето ми каза възможните версии,

бях тъй нелогичен – и толкова плах,
облян във сълзи на застинали лави! –
капелата твоя от слама въртях,
която ти – сякаш нарочно, забрави,

изгледа ме с присмех един машинист,
ченето си лепнал с лепило „Корега”,
додето треперех в студа като лист,
стрелочникът махна ми: – Здрасти, колега! –

без име, без дом, без паспорт и адрес –
изгълтах си всички горчилки на фаса,
и – в Нищото, вгледан след твоя експрес,
животът отмина – в мотриса S-класа,

изпих на буфета три водки „Смирнофф”,
надянах си твоята шапка от слама...
С мечтата – да чезнем в небе за любов! –
макар че такова небе вече няма.