автор: Georgina

Мята мрежата си къдрава вълна,
морето с огнен блясък ме изгаря.
До най-дълбокото отивам
и морската врата отварям.
Поканена съм тука от Нептун,
със рибите да търся цветовете
на подводната страна
и да рисувам по скалите рибешки портрети.
Почти като една от рибите живея във морето,
не виждам суша и това е най-доброто утешение.
Аз цялата съм дишащо море,
което може да мечтае.
По дланите ми има люспи , по тялото хриле, единствено морето ме познава.