автор: ringo

Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам.

Два на три метра широко,
и маса, окачалка и стол,
куфар - две педи дълбок и
двуетажно желязно легло.

За да е пълен уютът
във така романтичния дом,
важно се кипреше тука
кафяв емайлиран котлон.

Идваше ти като вятър -
с аромата на пролетен цвят.
Драсваше с нокът вратата
и във миг ставах с теб по-богат.

Спираха пак часовете
и... неусетно минал денят.
А пък отгоре ни светят
рой звездици и плахо трептят...

Няма го днеска таванът,
а на мястото - жилищен блок.
Но и така ще остане
във сърцата ни спомен дълбок.

Имаме днес нова къща -
с две тераси и много цветя...
Ала аз пак се завръщам
във тавана, оттам - в младостта!...