автор: victo

Спънах се в погледа ти
близко непознат
като спомен позабравен
в сърцето някъде скътан.
Спънах се в твоята сянка
от светлината заслепена
загубих даже мярка,
оказах се от тебе запленена,
Спънах се в гласа ти,
когато ми шептиш
разтопих се в орбити,
потъвам и когато си мълчиш.
Спънах се в ръцете твои,
мило събиращи пороя
на поривите мои,
наруши ми ти покоя.
Спъвай ме отново и отново
в неистово желание,
жадувано, чакано и ново,
готова съм за едно признание.