Моята първа среща с Исус Христос стана много отдавна. Бях малко дете, още нищичко не знаещо в живота. Нямах и 5 годинки, преди смъртта на баща ми, когато сънувах този чуден, цветен и вълшебен сън. И го помня, толкова ясно, все едно тази нощ съм го сънувала...
Родното ми село Войници се намира по протежение на реката ни Цибрица и от първото село Прогорелец, после Котеновци и накрая е моето село Войници е дължина повече от 7 километра. Селата ни са слети, няма празно място, нашата къща е в Якимово 3, а през черния път, другата къща е Якимово 2. Трите ни села са кръстени на Яким Атанасов!!! Моето село се намира долу в ниското, където тече реката ни Цибрица, в която се виждат камъчетата и рибките, плуващи в нея. А нагоре като изкачиш баира, додето поглед стига, са се ширнали полята с царевица, жълто-цъфнал слънчоглед и житата, радостно полюшващи се, а точно на баира са лозята ни. И така аз сънувам, че стоя в подножието на баира, до един голям, разклонен орех, пълен с орехи, готови за бране. Аз подскачам да хвана клона и орехче да си откъсна, но не мога да стигна долните клони. И изведнъж една светлина ме огря и погледнах натам. И видях отгоре от баира с изгрева на слънцето как към мен върви един мъж, с дълга на вълни, леко къдрава коса, облечен е в дълга бяла дреха и с интересна тояга в ръка и ореол от светлина! Той дойде до ореха, откъсна три ореха, усмихна ми се и орехите в ръчичките ми постави. Сънят ми беше цветен и така жив, все едно наистина се срещнахме с него там до ореха. Тогава не знаех нищо за Исус Христос, нито го бях виждала някъде, нямаше негов образ! Но сега, на много места в негови образи тук и там, аз го откривам, точно такъв, какъвто го сънувах като малко дете... Аз съм се с вярата в Исус Христос родила и мисля, че насън ми се яви, за да ми каже, че цял живот, ще ми бъде опора! И наистина е така, той винаги е с мен и ми помага, даже ме е спасявал няколко пъти от смърт, а един път спаси и синът ми Ангел! Аз вярвам! Повярвай, читателю и ти!