автор: geostal

По действителен случай.

Избягах. Не се търпеше, ей хора! И вие да бяхте при тези условия, и вие щяхте да избягате не, ами и нямаше да поглеждате назад. Нито домът дом, нито храната храна, нито обслужването обслужване. Лош персонал, лоши грижи.
В една безлунна тиха нощ пазачът беше заспал и биля хъркаше. Проверих все пак, издадох звук като подсвирване, за да разбера колко дълбоко е заспал, оня още по-силно захърка. Добре... “Време е, момче!- викам си. Сега или никога!“ С тиха котешка стъпка минах покрай него, проврях се през един отвор и... дим да ме няма. Гладен и жаден ще се скитам по гората, но обратно няма да се върна, каквото ще да става.
Тя гората не е далече от града, така че ще намеря препитание. През деня ще се излежавам нейде в затънтено място, а вечер ще наобикалям край градските контейнери – пълно е с храна. Откакто бедният български народ се замогна при новото българско коалиционно правителство, много храна се изхвърля: хляб, мръвка, зарзавати, пък и за пиене се намира.
Мен от Ковид не ме е страх, така че мръсотията няма да ме зарази. Хората са страшни, от тях трябва да се вардя, защото ще тръгнат да ме търсят и ще искат на всяка цена да ме заловят, понеже съм бил опасен. Може да напакостя на някого. И действително появиха се униформени, стъпват бавно, безшумно, но отдалеч ги подуших, както се казва, и не ми хванаха дирите. Но ми стана ясно, че мен търсят, че има съобщения в местните медии, така че трябва да се вардя от всеки и от всичко, ако искам да не ме хванат.
Нямах намерение да върша бели. Понякога наблюдавах през деня деца, кученца и ми се искаше да отида и да си поиграя заедно с тях, но осъзнавах, че можех да ги поизплаша с моя неугледен външен вид. Все пак доста време се скитам небръснат, неумит, несресан. По-добре да си ги наблюдавам отдалече и да се радвам на хората и домашните им любимци, излезли в тия слънчеви почивни дни на разходка. Но ми беше мъчно, че не мога да общувам с никого и се скитам самотен, и се крия като див вълк.
.............................................................................................. По алеята се зададе полицейска кола. От високоговорителя настойчиво се повтаряше едно и също съобщение: „Внимание, внимание! От зоопарка е избягал за втори път вълкът! Бъдете внимателни и ако го забележите, сигнализирайте на 112 или в близкото поделение на МВР! Анонимността ви е гарантирана. Край на съобщението!“

12.02.2022 г.