автор: pepelqshka13

Сутрин като се събудя, слънцето ме огрява със своите лъчи, а аз си мързелувам и хич не ми се става...
Но нали съм ученичка аз в първи клас, слагам чантата на рамо и хващам за ръчичка Емилиян, който е усмихнат и засмян. И така с приказки и поздрави на всички хора, които ни се появяват пред взора... Най-после стигаме в двора на училището и влизаме в клас при учениците и Госпожата. А после като се прибера, радост голяма ме обзема от светлината в моята спалня и започвам плетките си да плета, да пиша или книги да чета... И се наслаждавам на всеки миг от тази благодатна светлина, огряла моята спалня и мен самата. Цялата аз сияя в светлина, а моята душа е тъй ефирна, елфически и магически, вълшебно и омайно, невероятно и мистериозно. Като феникс се раждам от пепелта и искам да даря радост на всички хора по земята и да им кажа: - Обичам ви и ви много радост пожелавам! Да сте живи и здрави, на ближните помогнете в беда, поплачете и утешете в мъка, а в радост се радвайте с човека до вас или около вас. Бъдете благословени, радостни и щастливи!