Животът,
който дълго време спа,
със скрита под крилото си глава,
внезапно се събуди,
разтърси си опашката,
изкряска да го следвам
и тогава отлетя.
Съблякох призрачните сънища,
наметнах си забравени крила,
слепени с восък,
както на Икар.
Така живота следвам,
без доспехи,
а само със разпалена
в сърцето жар.